автор: LATINKA-ZLATNA

На внука ми Андреас Александър

Далече си, далече си, дете,
в страната си на Шекспир и Уайлд…
И на мъглите!…
По скайпа ти ми махаш с ръцете си крилца
и гукаш ми симфония небесна.
И смееш се!… Така се смееш,
че цялата Вселена от радост и веселие пее!...

Моля се
да станеш столетен бор,
да знаеш и обичаш корените си,
със звуците на родопските чанове да звъниш
и с мириса на люляците от Ловеч да дъхтиш!...
Да бъдеш бял лист, върху който Бог да пише!

Тъгувам за теб, дете,
но вярвам, че скоро разстоянието между нас ще се стопи
и с дланта на слънчева България ще те обгърна!...

м. юли 2016