От безхарактерност, преди обяд,
когато пазарувах из квартала,
с едно парче предизборен плакат
прилежно си загърнах кашкавала.
По навик в джоба си небрежно свих
пакета с оцветената хартия,
изпсувах и към къщи продължих
с едничка мисъл – да се понапия.
То демографски стана много жалко –
народа се изниза като глисти…
Къркачите останали сме малко,
но затова пък - професионалисти...
Дотук добре, но още щом си сипах
и за мезе главата ми узря,
понечих с дълги пръсти да опитам
от жълтия продукт с масло от палма.
За миг обаче гръм ме озари,
видение ме плесна през ръката –
един урунгел с ангелски очи
ме гледаше със укор в мазнината…
Поплюх си в пазвата (макар и спирт),
че може нещо зло да се е скрило –
за радост насълзеният вампир
бе само отпечатък от мастило.
И озарен от смела експертиза,
оформих теза, истинско откритие –
да се преборим със алкохолизма
с разплакания лик на политиците.
Сега за вас безплатно ще разкрия –
жадувам ли за водка или мента,
поглеждам, рано щом ми се допие,
кахърните лица от парламента.