 |  На брат ми
Тъй както ангел
в неореалистичен филм,
размахва побелелите от вар ръкави.
А всъщност той е винт
от българска бригада –
строител на съвременен Берлин.
Напуска скелето и тръгва.
Запалил е на чувствата звездите.
Навит тютюн подръпва
по улицата към наетата си къща.
И зад гърба му заздрачава
отрязъкът от скелет на квартал –
една такава рентгенова плака
мъглива от цигарения дим.
Но черно-белият му свят се оцветява,
когато си представи как
притихналата до прозореца мигрантка,
потрепва като златна треперушка
в очакване на всеки звук
от грохналата й любов,
която от антрето
със чехлите си да затропа.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Криле на скелето" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Криле на скелето
от daro на 02.11.2016 @ 06:53:52
(Профил | Изпрати бележка) | очарователно и ценно е, когато втора поредна сутрин, удивлението ти ме поздравява за добро утро - Добро утро, адаш! :)
(((О))) |
]
Re: Криле на скелето
от mariq-desislava на 01.11.2016 @ 17:30:43
(Профил | Изпрати бележка) | Той е заключен в капан от тъга и неговата тъга е в думите ти - аз така го възприемам този текст, но имам неистова съпротива към едно точно определено словце, въпреки че е ключово за вложения от теб смисъл и това е "мигрантка" - и двамата търсят убежище един в друг, това е сигурно, но някак ми седи чуждо и непривично в общото платно.:)
Но аз не разбирам, нали знаеш, просто споделям усещане.:))) |
Re: Криле на скелето
от daro на 02.11.2016 @ 07:35:13
(Профил | Изпрати бележка) | извън актуалността на съвремието ни, миграцията никак не е чужда на човешкия и животинския свят - през следващите 1-2 десетилетия ще станем свидетели на разпадането на националните държави, а ние не знаем какъв нов коктейл са ни забъркали световните бармани ;)
... това, което евентуално може да ни съхрани като хора с човешки и божествен облик, е умението ни да летим в предоставеното ни небе - тази небесна миграция, в която няма време и пространство, защото съвършенството е вечност
... и не е въпрос на устремяване, а на уменията ни се владеем в него -
важното е да сме Там, без да се съизмерваме, защото любовта и доброто са неограничими... да, имам предвид, надмогналият се човек в света на съвършенството, да остави в наследство за поколенията, знанията и достиженията си за летенето като неизменни части от Цялото - наречи го Бог, Абсолют, Любов, Добро, Нищо... няма никаво значение
не вяра - знание в идеята за полет трябва да оставим, когато живеем Любовта
(нямам илюзии, че в Нея сме единични мигранти... за сега)
осветен ден... и благодаря за смисленото ти написано... :)
...(.) |
]
Re: Криле на скелето
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.11.2016 @ 16:24:21
(Профил | Изпрати бележка) | любовта оцветява, да
красиво е... |
Re: Криле на скелето
от daro на 01.11.2016 @ 17:04:18
(Профил | Изпрати бележка) | и черно-бялото възприятие на чухала можеше да бъде красиво, ако имаше останалите човешки сетива, благословените творчески потенциали и божествената му душа
графиките, черно-белите филми и фотогравията го показват... и доказват
...но това вече е в друг контекст :)
ценно е за мен присъствието ти, Елси!
...(.)
|
]
Re: Криле на скелето
от mamasha на 01.11.2016 @ 13:12:55
(Профил | Изпрати бележка) | Добавен коментар:
Имам една дребна забележчица. Само я споделям, не е нужно да се съобразяваш с моето мнение, нали знаеш.
Става дума за "грохналата ѝ любов". Творбата има достатъчно емоционален заряд, за да я товариш с още такъв. А "грохнала" е прекалено тежък епитет, даже с малко негативен оттенък. Има значение на " паднал, повален, строполясан се от изтощение и умора, отпаднал, изгубил сили, изнемощял от старост, болест, преумора, неприятности". Стихотворението е богато на чувства и настроения - долавя се и болката, и тежката умора след деня, прекаран на скелето, и това, че работата не носи удовлетворение и радост, а е въпрос на оцеляване, далеч от близки, в свят, в който си гост и даже домът ти е чужд. Затова си мисля, че може би трябва да избереш емоционално не толкова ангажиращ епитет, особено що се касае до любовта. Но пак казвам, правото да се съобразиш с моето мнение си е твое - ти си авторът и единствено ти знаеш какви точно искаш да внушиш на читателя.
:)))))))))) |
Re: Криле на скелето
от daro на 01.11.2016 @ 15:11:48
(Профил | Изпрати бележка) | Специална благодарност за този добавен коментар, Юле!
Има резон в обосновката ти и ще я обмисля.
Само бих искал да изразя и моето гледище по въпроса.
В текста визирам "любов" като субект, а не като обекта на чувствата - любовта. Когато любимият, любимата са началото и края на любовта ни, тогава той/тя се възприемат като всичко, като единствено... и тогава самото обръщение към любимия човек(субект) придобива обективното понятие "любов". Нали си чувала нещо подобно: Как си, любов?, Уморен ли си, любов?, Изтощена ли си, любов? и т.н.
В този смисъл, изразеното от мен би трябвало да се възприеме, не като "грохналата нейна любов", а като отношение към изтощения, преуморения от бачкане любим, който е цялата нейна любов... и тя трепетно го очаква.
Допускам, че може би не съм достатъчно ясен, и затова отново ти казвам: да, ще обмисля "забележчицата" ти. |
]
Re: Криле на скелето
от mamasha на 01.11.2016 @ 15:56:34
(Профил | Изпрати бележка) | Виждаш ли, ти сам си го казал - питаш: "Уморен ли си, любов?", "Трудно ли беше днес, любов?". Но просто няма ситуация, в която да го посрещнеш след тежък ден с думите: "Грохнал ли си, любов?". Освен, ако не иронизираш. Именно в смисъла на казаното от теб съм разсъждавала относно уместната употреба на епитета.
|
]
Re: Криле на скелето
от daro на 01.11.2016 @ 16:49:41
(Профил | Изпрати бележка) | Е, ти ся ме утепА! :)
Как да няма такава ситуация - та тя е най-естествената. Да, може и да не задаваш излишни въпроси, когато установяваш очевидното, но ако искаш да иронизираш, струва ми се че въпросите биха изглеждали по този начин:
На грохнал ли ми се правиш, любов? Освежен ми се виждаш, любов? Или жаргонното - Спряха ли ти тока, любов? ;)
И пак да поясня - тя го очаква, не за да му задава някакви си въпроси, а защото долавя нуждата от взаимна утеха - тогава очакването е трепетно, в една притихнала от липса душа - тогава просто, има любов... тогава и ангелският черно-бял свят, просто се оцветява. :) |
]
Re: Криле на скелето
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.11.2016 @ 10:14:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Включвам се между вас, за да кажа и аз какво мисля за "грохналата и любов". На мен не ми звучи натоварващо и прекомерно тежко, а напровитв - грохналата любов е жива, тя е в единство с прекомерната тежест, която носи, но все пак е любов и е жива, дори и под развалините на чувственото земетресение, разлюляло и срутило градежа на общите чувства. А това я прави още по-велика! |
]
Re: Криле на скелето
от daro на 21.11.2016 @ 11:28:10
(Профил | Изпрати бележка) | наистина е велика, Мария - ако не беше, нямаше как да измислям среди
и да пребивавам чрез героите си в нея, влюбен в една действителност...
със сила вечна! :)
благодар... за отзива, с неприкрито направление за съпричастност :)
...(.) |
]
Re: Криле на скелето
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.11.2016 @ 08:58:55
(Профил | Изпрати бележка) | За "избрано" си е, наистина!
Успя да ме пренесеш на скелето в Берлин.
Но мигрантката си е утешение и награда ;)
Поздрав Даро! |
Re: Криле на скелето
от daro на 01.11.2016 @ 12:42:39
(Профил | Изпрати бележка) | Благодар... за отзива, Лео!
утешението и наградата са с двупосочна акция, нали :) |
]
Re: Криле на скелето
от mamasha на 01.11.2016 @ 09:37:38
(Профил | Изпрати бележка) | Такава е тя, орисията на художника - да създава красота от всичко - от гледка, от тъга и радост, даже от едно обикновено скеле и изцапани с вар ръкави. А колко въображение, че и болка са нужни, за да видиш в тях крилете, белите криле на надеждата за по-добър живот. :)))))
Поздравления за чудесната творба, Дарче! |
Re: Криле на скелето
от daro на 01.11.2016 @ 13:05:27
(Профил | Изпрати бележка) | приемам понятието "художник" като човек на визуалните изкуства - такъв е и Вим Вендерс, който тук също наднича от "Небето над Берлин"(оригиналното заглавие на великолепния му филм "Криле на желанието", който съм гледал, когато бях в 9 клас... и първият път го проспах в киното - ами, сънчо, какво да ме правиш ;))
Благодар... за отзива и поздрава, Юле!
... доста дълго време очаквах вдъхновението да срещне духовния ми аз, и чрез въображението ми да сътвори друг свят... почти реален, но със сигурност по човешки сетивен и сензитивен,
защото брат ми го заслужава
До нови срещи, светлина в небето над Бургас! :)
...(.)
|
]
Re: Криле на скелето
от sia на 13.11.2016 @ 13:13:23
(Профил | Изпрати бележка) | | !!!
Както знаеш, често съм бедна на думи... |
Re: Криле на скелето
от daro на 14.11.2016 @ 10:15:35
(Профил | Изпрати бележка) | със сигурност това не е вярно, когато си в съдебна зала - възхищавал съм се на вербалното ти богатство!
... обаче под това посвещение, по-добре да си остамем мълчаливи
светлина в дома ти, душко :)
...(.) |
]
Re: Криле на скелето
от daro на 21.11.2016 @ 11:36:58
(Профил | Изпрати бележка) | нарисувай ми филм... а аз ще ти напиша картина от Берлин върху рентгенова плака и след това ще я отпечатам в техниката "суха игла"
на ръчна памучна хартия :)
благодар... че намина, Доре - прохладен е полъха ти от крилете!
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 408
ХуЛитери: 6
Всичко: 414
Онлайн сега:
