автор: Antioh

Лятото четях Виан и си припомнях
Детството си в Пловдив
Звънливите керемидени покриви на къщите гледани от Сахата,
По които редовно се катереше Майлс Дейвис с тромпет в ръка....
Или мъглата по Марица сутрин, която ме прегръщаше и ме пипаше подло
Под опашката, като истинска жена
Жестоката жега която се крие под липите през лятото
Или прорязващото течение под моста на есен.........
Шефа ми шепнеше нежно в ухото, да не правя глупости
Но съм безсилен срещу всички красиви пловдивски извити изящно бедра
На красиви цигулки......

Лятото четях Виан и червеното око на Майора светна в мен,
Ехидно и загаси мъжа
Пяната на дните ме покри
усмивката ми озари мрака в този ъгъл на тавана
В който нотите са задушени
Спят кротко и сънуват сънища на свити в юмрук пеперуди

Лятото четях Виан, биех чекии от ужасна самота без уиски и не постигнах нищо
Съществено
Освен да съществувам, давейки се в шум от сърцата за изтръгване
Докато загасявам мъжа, като светнал отдавна загубен десен чорап..........
Пътувахме към Коностров, а лятото все ни се изплъзваше.....