Съвсем близо до мен
и леко встрани,
този ден превалЯ.
И като ден от моята есен
спокойно превАля.
Осмислих две стъпки мъгла
и отново
вървя в крак с тишината.
„Прегърни ме“ – предаде се тя,
но пустотата ми ясно дочу
причината на удивителния свят,
в лабиринт да съществувам.
Високо ли си,
когато причиняваш глухота
и не мога ритъма ти да открия!?
Над засетите с гордост звена
раздялата с грак прелетя,
овърша, каквото можа…
изтъня и замина.
И, този ден се засмя!
Този ден от моята есен
просия
със съвършено кръгла дъга.