автор: gringo

Пред портите ми чака екипажа
и кочияшът нервно дърпа поводи –
аз нямам повече какво да кажа
и да оставам още - нямам доводи.

Ала защо стоя вкопан на прага,
нали аз знам – след сетното сбогуване
с плътта - душата ни щом литне с впряга -
започва истинското ни пътуване?!...

Защо стоя като вкопан на прага –
ей бият белите коне копитата,
а тя, душата ми, се в мъка стяга
и хич не ще към к/Рая/ да полита… тя…