 |  Седи на пейката във парка,
а тялото е свито на камбана.
Главата му тежи с категоричността
на спряло бронзово махало.
Навярно спи.
Сънува дом в недрата
на глъхнещи подпочвени води.
Или сънува малка стая -
убежище от четири скали,
достатъчни за тъжното му тяло,
за две торби
и за бутилката с водата.
Допускам, че съм неговата сянка,
опряла челюстта си върху дланите...
... ужасно ми се спи,
ужасно ми се спи...
Тогава чувам звън
и звън по звън броя лъчите
на хората, отиващи към храма.
Така бездомниците отброяват дните си.
От всеки пулс по нещо си отива
нанякъде,
чрез сънищата ни навън...
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "портрет на едно утро" | Вход | 6 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: портрет на едно утро
от mariq-desislava на 31.08.2016 @ 19:04:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Хората сякаш от определено време насам обитаваме различни хабитати и се трансформираме в някакъв нов вид, непознат на науката.:) Отдалечаваме се от същността си, от изначално заложеното в нас - в този смисъл т. нар. лирически е най-близо до първоизточника, възприемам го като символ на ненакърненото човешко единство. |
Re: портрет на едно утро
от daro на 31.08.2016 @ 20:16:57
(Профил | Изпрати бележка) | сестро, хората от хилядолетия обитават предимно това:
https://www.youtube.com/watch?v=H6E7Zl8MUrY
... обаче, точно в този миг се разделям временно с най-човешкото същество, което познавам... което след няколко часа ще прескочи океана...
"а аз оставам дъното да ме потърси"
... и едно море от корк не би ми помогнало да изплувам, защото няма пояс за зиморничавите тунели на моите вени... единствено остава, да нахлуе прииждащото вино :)
спокойна вечер, душа
...(.) |
]
Re: портрет на едно утро
от shrike на 01.09.2016 @ 11:50:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Звънти като случайно изпусната монета, търкулнала се покрай спящите в парка, засяда насред предсърдно-камерната ми мембрана и влиза в резонанс със сънищата. И звън по звън ме стопява. До атавистична бездомност. До свобода. |
Re: портрет на едно утро
от daro на 02.09.2016 @ 08:40:11
(Профил | Изпрати бележка) | ахааа, значи и ти, звън по звън отброяваш дните си... до свободата
добро... доброуютно утро, шрайки :)
(((О))) |
]
Re: портрет на едно утро
от libra на 01.09.2016 @ 20:43:14
(Профил | Изпрати бележка) | ей сега го писах, като коментар на един друг стих, ще ти го напиша и на теб - човек сам избира световете, в които пребивава, ако избере да вижда само хубавото, остава в един хубав свят, ако избере да вижда само грозното и болката няма да му е лесно, защото остава с тях...
да вземеш да напишеш една любовна лирика с хепиенд, стига с тези утринни гротески, че се натъжавам.. |
Re: портрет на едно утро
от daro на 02.09.2016 @ 09:26:36
(Профил | Изпрати бележка) | очевидно е, че този коментар не за моя текст - люшка се на повърхността му :)
...подобна е картината и с хепиенда на любовта - с обърнат корем нагоре
...ако не сме пребивавали, ако не сме живели и умирали в глъбините, в далнините на любовта, нямаше да знаем за истинността й, а само щяхме по човешки да се въз-чувстваме (както обикновено се случва)
... както перманентно се случва на утринните сомнамбули, приели съчувствието като върховно утешение, като навик за пречистване преди да влязат в храма... и не допускат, че той е в тях... но и няма как да го напуснат - там е вложена силата на любовта, която ни води към истина и свобода
...но това не е никак "хепи", защото се иска пожертване в цялост
осветен ден, Ули
...(.) |
]
Re: портрет на едно утро
от libra на 02.09.2016 @ 10:21:10
(Профил | Изпрати бележка) | то по таз логика и този твой отговор не е за мен, понеже съм либра, а не Ули, ама карай, няма да си забелязваме сега недостатъците :)))
добре, остани си тогава там където според теб е призванието ти да си и където се чувстваш най-добре, докато един ден не дойде време да разбереш какво съм искала да кажа :)
поздрав :) |
]
Re: портрет на едно утро
от daro на 02.09.2016 @ 11:14:50
(Профил | Изпрати бележка) | съжалявам за неволната грешка, Ил... но отговорът ми е баш към теб
... дано не дочакам деня, в който да ИЗБИРАМ за какво да пиша, рисувам или някаква друга творческа дейност; как да започвам и завършвам една творба, с каква енергия да я насищам и т.н.
... ако това случайно се случи, бъди сигурна, че тогава ще съм обиталище за естествена нежизненост - съвсем невидим дом
здрасти-здрасти :) |
]
Re: портрет на едно утро
от libra на 02.09.2016 @ 12:48:03
(Профил | Изпрати бележка) | нямах предвид да избираш за какво да пишеш в този смисъл, в който си ме разбрал, то насила не става писането, това е ясно на всички, но понякога идва време, в което някои хора придобиват да го наречем един такъв вселенски поглед на нещата и т.н.дълга тема и аз вероятно съм решила, че ще ме разбереш, но вероятно е рано, твърде рано за разбиране...сори, че коментирах :) няма повече, обещавам :) и си отивам :)
п.п. а любовната лирика наистина ти отдава, пишеш красиво,получават се красиви хармонични цветни картини/аз така ги виждам/и друг път съм ти го казвала това :)
хайде, хубав ден и слънчеви усмивки :)
:)
|
]
Re: портрет на едно утро
от daro на 02.09.2016 @ 14:53:32
(Профил | Изпрати бележка) | много добре те разбирам, душа... но как да стане, когато в мен е пусто от емоционално окачествяване... но това не означава, че в пустотата няма красота, и любов, нали - когато има изпълнена жизненост, то тя ще си намери и пролуката за приложение :)
...ето, прочети днешната творба на Ена(elsion) - в нея се усеща липсата на подбудителството - желанието, избора, налагането, принудата...
тя е отдаденост, след изпълването - великолепно приложена душа...
това наричам - изкуство |
]
Re: портрет на едно утро
от libra на 02.09.2016 @ 15:41:50
(Профил | Изпрати бележка) | ти виждаш пейката с бездомника свит на камбана, аз обаче виждам зелената трева посипана с капчици роса до пейката - картината е една, но ние виждаме различни неща в нея
изкуството има много форми и проявления, достатъчно съм била в черно-бели светове в черно-белия си живот, сега харесвам цветовете
не че другото не е изкуство, но ме натъжава, пък аз мисля бях достатъчно тъжна в предишния си живот, та ето тук се разминахме с теб, даро :) но така е, хората са различни и многообразни :)
нека е красива за теб идващата есен и да ти донесе радост по някакъв магичен начин :) |
]
Re: портрет на едно утро
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.09.2016 @ 12:26:29
(Профил | Изпрати бележка) | "Допускам, че съм неговата сянка,
опряла челюстта си върху дланите...
... ужасно ми се спи,
ужасно ми се спи... "
Заспали скитници сме,
сенки от безкрая,
сънуващи
потънал в дълбините дом. |
Re: портрет на едно утро
от daro на 02.09.2016 @ 15:06:06
(Профил | Изпрати бележка) | така е Елси - ако не се видим като едно в другия, ще си останем в
сенките на съчувствието, прошката... но и в безразличието,
и отмъщението
...много трудно ми беше, да нарисувам портрет без характерни човешки черти
...(.) |
]
Re: портрет на едно утро
от daro на 05.09.2016 @ 12:47:48
(Профил | Изпрати бележка) | добра среща, Ули :)
радвам се, че си доловила съзидаващата сила в тези ми редове - без нея
не бих могъл да се докосна до дълбоката житейска приказка, наречена -
тъга... необятна като Тайга
(... но не тъгувам за персонажа - лит/героя - той е по-свободен в молитвеността си, отколкото изгряващите и залязващите лъчи на хората, отиващи към приложната молитва - аз просто, живея любовта - тя е за всички)
...(.) |
]
Re: портрет на едно утро
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 06.09.2016 @ 23:55:16
(Профил | Изпрати бележка) | Как ли ще звучи акварелният еквивалент на този портрет?!....
Надявам се да го видя.... някога....
И ми донесе тъга...защо ли...
{} |
Re: портрет на едно утро
от daro на 07.09.2016 @ 08:51:06
(Профил | Изпрати бележка) | аз дори не се надявам - ако дойде... дойде - ще го акварелна :)
... засега имам само "портрет на една вечер"
светли дни, душко
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 810
ХуЛитери: 2
Всичко: 812
Онлайн сега:
