Всяка сутрин е с мрежа в ръка –
две млека, топъл хляб и умора.
Асансьорът я качва сама.
А понякога с някой от входа.
Заковава на трети етаж.
Коридорче със пъстра пътека,
малка кухня с балкон към деня,
сиво-бял терикот и пердета.
Меки чехли с протрити пети
я отвеждат по губер към хола.
Стар трилистник и здравец в кашпи,
и прозорец със изглед към двора.
И е късно за скок в друг живот,
и мечтите – притегнати с възел.
Две млека във хладилния джоб
и трилистник останал без възраст...