автор: marisiema

Врабче във контейнер се стрелва,
потрепва сиротно с крилца
и иска храна да намери -
немощно, нещастно, в беда.

Сърцето му, мъничка перла,
тупти под юрганче в пера.
Горкото, то няма си нежна
и топличка къща в нощта.

Жесток е животът му, в болка!
Неволите чакат го вред.
Гладът, самотата го погват.
А нощите носят му смърт.

До него десетки човеци,
(врабци с обгорени крила),
по кофите бъркат с надежда -
дано пак да видят деня.

А горе, преяла, спокойна,
окичена в златни звезди,
край маси богати, доволна,
пилее властта ни пари.

На фона на хората жалки
със жар дефилират жени,
напомнящи куклите Барби
край мафиоти, крадци.

Дори и децата ги няма.
Продават ги майките в грях.
Отчаяни, плахо се вглеждат
в прозорците с блясък богат.

Към терминала поглеждат
с очи замъглени от плач.
Младежи в чужбина изчезват,
поглеждайки с болка назад.

А слънцето бледо, високо,
сред облаци плува, пълзи,
засрамено скрива лицето
и ръси студени сълзи...