автор: gitchka_gramatikova

Ще ни венчае небето като в църква.
Ангел благ с криле огромни
ще се спусне като хала над нощта, обзета
от най-карминеното на блаженството,
и с устрем лек ще разпростре ръка над нас,
като над короните на дърветата -
две листа, полюшвани от вятъра…
Ти си птиче малко, паднало в дълбокия си сън
от гнездото на живота.
Позволи ми да те обичам и да те закрилям.
Нека бъда твоята невеста,
която ще те чака да пораснеш
и ще събира в кърпа сълзите ти мънистени.
Не унивай, птиче клето.
Първият полет не винаги е успешен.
Щом зората пукне
и вятърът раздипли къдрите на планините,
ще сме Хвърчащите хора на Шагал;
ще сме девицата и Еднорогът неопитомен;
ще седим в каляската си златна,
теглена от бързоногите коне.
Ще се смеем. И ще редим със слънцето домино.
Само почакай.
Новият ден е обелиск, примамващ ни
с достолепието си
да го покорим.

05.05.2016