автор: pc_indi

Дали душата пораства,
или болките се подуват,
когато кожата стане тясна
и сънят от мен се събува?
Като вретено въртя се,
запридам мъгли и бури,
а тя се крие под навеса
на сърце прекатурено.
През мигли гледа, през рамо,
как една любов боса
тича през тръни и камъни,
през копривата росна,
да я мироса с покой,
с пламъче за фитила...
Една любов неспокойна,
себе си, в нея скрила...
Дали зрее душата,
или силата се разпъва,
когато пресичам стената,
по която сенките ме рисуват?
В навечерието на зората,
която в мен ще се пръсне
с отлежала позлата.
И ще бъде възкръсване.