 |    Змия, захапала опашката си Часовникът е с цвят на празнота,
а в пазвата му времето е спряло.
Денят ухае на презряла тишина
и с нея цикълът започва отначало.
Под прашен слой сивее огледалото,
температурата му-равнодушна нула.
Упоени мисли трескаво създават
илюзия, че вероятно съществувам.
От пъзелите на избягалото щастие
сглобявам нова версия на себе си,
добавям грях, вина на равни части,
за да се скрия от измамното спасение.
Изгубих правата на земните посоки,
около себе си въртя се в кръг.
Вертиго, но обърнато наопаки,
на себе си съм чужд и на света.
Мелодията на фиаското си композирам,
а в мен кръгът отново се затваря.
Пробождам мъртвите си спомени с игли
и ги събирам във хербарий на забравата.
Публикувано от hixxtam на 03.06.2016 @ 00:53:48
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
yoro
Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Змия, захапала опашката си" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Змия, хапеща опашката си
от rady на 03.06.2016 @ 13:50:19
(Профил | Изпрати бележка) | Ако сглобиш си пъзела отново,
светът към теб ще се обърне
и щастието - истинско и ново,
в мелодията ти ще се завърне!
Другия път - по-оптимистична мелодия! :))) |
Re: Змия, хапеща опашката си
от yoro на 03.06.2016 @ 19:54:31
(Профил | Изпрати бележка) | Оптимизмът е слънчасала илюзия,
съдбата дебне подло от засада.
На щастието нотата изгубена
далеч от мен се лута до премала.
Ще се сглобя, изправял съм се винаги,
но не сега, а след известно време.
С тъгата имаме се от далечно минало,
но нещо хубаво ще дойде пак при мене..!
Поздрави, Ради!
|
]
Re: Змия, хапеща опашката си
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 03.06.2016 @ 15:36:59
(Профил | Изпрати бележка) | Змията бавно кожата си свлича
и аз я виждам преродена в птица,
часовникът започва да тиктака,
световъртежът спира, чезне мракът.
Температурата се повишава,
излизаш от кръга, добиваш вяра,
мелодията се избистря чиста
и все по-лесно е самото дишане.
Хубав е стихът ти, Жоро, съществуваш! Състоянията на липса, студенина, илюзия, безизходица и желание за самосъхраниние са описани изключително силно! Браво, човече! Желая ти да бъдеш щастлив! |
Re: Змия, хапеща опашката си
от yoro на 03.06.2016 @ 20:03:39
(Профил | Изпрати бележка) | Харесвам твоят стил лиричен,
от него лъха топла светлина.
Да носиш вяра много ти прилича,
аз също вярвам, но боли сега..!
Благодаря ти, Катя! Много си мила! Знаеш, че сезоните в живота се редуват, понякога зимата е по-продължителна отколкото искаме, но си струва да чакаш пролетта! Бъди здрава и щастлива! |
]
Re: Змия, хапеща опашката си
от kameja на 03.06.2016 @ 16:05:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Започва мелодично с красиви метафори и върви плавно. "Упоени" малко нарушава хармонията, според мен. И последният куплет натежава малко повече с дължината на първия ред и третия. Иначе е чудесно! |
Re: Змия, хапеща опашката си
от yoro на 03.06.2016 @ 20:07:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, kameja! Аз редовно го правя този номер, редактирам, редактирам, а накрая пак нещо спъва...Последния куплет все не ми харесваше, но исках да запазя думите в него заради самият смисъл...Ще се старая повече, обещавам! |
]
Re: Змия, хапеща опашката си
от elsion (negesta@gmail.com) на 03.06.2016 @ 16:25:23
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, че с това нацелваш десятката при мен? :)
Змия е, захапала опашката си... А цикълът е много любопитно нешо - в него краят и началото са събрани в едно, ако погледнеш под определен ъгъл. |
Re: Змия, хапеща опашката си
от yoro на 03.06.2016 @ 20:41:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Предполагам, че да! :) Дано успее да спре навреме да се хапе...При циклите е така, като се замислиш, ако пречупим времето и пространството. Продължителността им е неприемлива за нас, но кои сме ние за да претендираме за нещо, водени от емоциите си, когато сме толкова незначително зависими и относителни. |
]
Re: Змия, хапеща опашката си
от bagarov на 03.06.2016 @ 23:20:37
(Профил | Изпрати бележка) | отлично начало но краят е просто издишване
|
Re: Змия, хапеща опашката си
от yoro на 04.06.2016 @ 11:27:16
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за вниманието, bagarov! Да, така е, краят имаше нужда от повече работа, но избързах. Дори и заглавието трябваше да е "Уроборос",
но все повтарям грешките си... |
]
Re: Змия, захапала опашката си
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 05.06.2016 @ 08:21:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Несъзнателно или не, но за мен лирическият е затворил кръга, а това означава покачването на следващото стъпало. Хербарият на забравата особено много ми хареса! Поздрави! :-) |
Re: Змия, захапала опашката си
от yoro на 05.06.2016 @ 19:28:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Дори и да е така, лирическият надали в момента го осъзнава. Но такава е символиката на уробороса, а и той има някои способности, които му помагат да прескочи на друго ниво. Хербарият ми има доста страници... |
]
Re: Змия, захапала опашката си
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 05.06.2016 @ 20:34:43
(Профил | Изпрати бележка) | И моят хербарий е богат... Но съм сигурна, че това, първо, не се дава всекиму, второ - е много положително!
:-) Сърдечни поздрави! :-) |
]
Re: Змия, захапала опашката си
от Gabriel на 14.06.2016 @ 13:08:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Харесват ми взаимодействието на идеите и символите в темата за цикличността и вездесъщата (или вездесъщият, не съм сигурен) Уроборос. Хареса ми също, че има баланс между земен изказ и лека атмосфера на мистика, при положение, че нещата са изцяло през погледа на човешкото. |
Re: Змия, захапала опашката си
от yoro на 14.06.2016 @ 18:41:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, умело напипващ същината прочит! Всъщност мислех да се казва Хербарий с мъртви спомени, но когато го завърших ми прозвуча точно така. Земни сме, но произходът и същността ни са твърде мистични. |
]
Re: Змия, захапала опашката си
от yoro на 02.07.2016 @ 22:38:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, определено си е така, откъдето и да го погледнеш..! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 862
ХуЛитери: 1
Всичко: 863
Онлайн сега:
