/автор в ролята на хор и актьор/
ПАРОД
/хор/
Защо премъдрият ни Бог
създаде тоя мушморок –
човека – подъл и жесток ?
Пиян в небесния чертог
навярно с дявола облог
е сторил той – че в кратък срок
чрез /р/еволюционен(?!) скок
туй същество ще стане Бог?!
МОНОЛОГ
на съмнението, разочарованието
и възродената надежда
/актьор/
1.
Човекът е човечец все –
когато патките пасе,
когато лае – злобно псе
или освинва се – прасе,
когато мъдрост той снесе
в сонет, в роман или в есе,
или на трон се възнесе,
човекът е … човечец все.
2.
Дали жена е или мъж,
той пред Отеца вездесъщ
е, колкото лайно на дъжд,
значим - наглец един и същ,
човечецът, нашир и длъж,
си вярва, че е всемогъщ,
докато Бог рече му: „Къш!”
и… всичко свърши отведнъж!
3.
Е, струва ли си тоя спор -
син Божи ли е или тор,
човечецът – „венец(уж) горд”
на всичко – който в спор
съсича своя брат с топор,
натиква хиляди в затвор,
обрича хиляди на мор
и в кръв се възцарява горд?!
4.
Не, няма с вас да водя спор –
дали в дворец, дали в обор,
поп, шоп, бушмен или пък лорд -
и ти, и аз, и той сме… тор
и за природата позор –
сарказъм е „венецът горд”
на оня драматург-актьор,
по-гласовит от гръцки хор.
5.
И все пак вярвам, има ден,
във който предопределен
е всеки – поп, шоп, лорд, бушмен,
веднъж Граала въжделен
да зърне – ако в тоя ден,
приеме, че е само тлен
и преклони глава смирен -
избран той ще е и… спасен!
КОМОС
/хор/
Навярно?! Може би?! Дали?!
Дали… дали? О, надали -
гръдта ми - сякаш тон скали
премазали са – и… боли,
и… дъжд вали, и сняг вали,
потъват върхове в мъгли
и върколаци съскат зли:
„О,надали, о, надали!...
/актьор/
6.
Жена бил, мъж космат, кьосе,
човекът е - човечец все,
но вярвам - лакомо прасе -
змия отровна - злобно псе -
там, по житейското трасе,
преди смърт да го отнесе,
човечецът – в ЧОВЕК да се
превърне –
шанс той има
все…
ЕКЗОД
/хор/
О, промисълът Божи аз
да разтълкувам нямам власт –
пред НЕГО съм в екстаз, в несвяст -
че не аз – ТОЙ е мойто аз,
гласът ми – НЕГОВИЯ глас,
щом ТОЙ говори – аз съм „пас” –
погълне ли ме земна паст –
тогаз
ще зная
всичко аз!