автор: pc_indi

...по стените на жилищни сгради,
училища, църкви и учреждения,
избили дори по таваните
като следи от наводнения;
издълбани в асфалта,
хралупи в дърветата скрити,
окосени в тревата,
висящи от клоните на върбите;
разплискани като локви,
пръснати като облаци,
в топъл дъх по стъклото,
по капаците на прозорците,
родилен белег
на кончето на челото...
Малки , големи и вдлъбнати,
остри и меко овални,
криви, сплеснати, ръбести,
широко диаметрални;
в млякото прашинки кафе,
в ягодово сечение,
остров в океан и море,
пречупена светлина
в затъмнение;
мастилени, кални, ръждиви,
цветни следи от боя,
пясъчни и бетонено сиви,
капка кръв и сълза...
Само аз ли ги виждам навсякъде,
или всички очи са така?
Сякаш съм в ателието
на онази
приложничка смахната,
дето е по- възрастна от света...
Сякаш ме е облъчила
с древния си електрожен
и поразително приличам на всичко,
и всичко прилича на мен.
Пак така се подвива по форма
непокорната ми коса
и разсмива безотговорно
огледалото,
по което танцуват петна.