автор: slash

О, по-прекрасна и от интегрална схема!

Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз останах офлайн от вашия живот.
Отчаян от този жесток дискънект, аз забих и загубих комуникация дори със собствения си душевен айпи адрес. След няколко неуспешни опити за рестарт, бях готов да натисна шътдауна на моя нещастен живот. Но запазих контрол панел на духа си, конпресирах отчаянието си в MP3 формат и го архивирах по-далече от C Disk-а на сърцето ми. Един ден просто се преинсталирах психически и ъпгрейднах надеждата си за нов шанс и за нова среща с вас в терминалната среда на живота. И ето, че този ден дойде. Отново ви срещнах онлайн. Вие бяхте по-красива от всякога. Очите ви - безкрайно сини като начален екран на Уиндоус 7, косата ви - непроницаемо черна като изключен LED монитор, изражението ви - умно като Гугъл, лицето ви - гладко и чувствено като тъчскрийн, тялото ви - овално като логото на Епъл, талията ви - тънка като дънна платка, краката ви - стройни като резистори...И най-последната версия текстобработваща програма би изгубила ума и дума пред вашата красота, та какво остава за мен, по-несъвършеният и от Уиндоус Виста! Пред вас аз бях буквално търн оф - саундът на гласа ми беше на мют, мисълта ми на пауза, сайзът на очите ми се разшири на макс, думите ми се локнаха, краката ми станаха в положения драг енд дроп, душата ми се превърна в оптична мишка, плъзгаща се благоговейно в краката ви... Копнеех да кликна по лицето ви, да надникна през уиндоусите на очите ви, да се инсъртна в душата ви, за да я копипейстна и сейфна за себе си. За да мога да я отварям и чета винаги, когато имам нужда от килобайт нежност и зареждане на батерията с любов!



Интегрално ваш: Рутер Петров