Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 560
ХуЛитери: 1
Всичко: 561

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаколибри
раздел: Поезия
автор: Bockpece

днес ще ти напиша писмо
по онзи старовремския начин -
на хартия - с малкото технология на химикала

ще опитвам обръщения,
докато те нарека по най-истинския начин,
за да смачкам на топка поне пет листа
за предстоящата зима
после ще ти пиша за времето (тук е студено),
за да звуча дистанцирано
или "студено ми е",
като детски намек за интимност
ще ти разкажа за последната прочетена книга
(преди да се отдам на съня)
за книгата, която само разлиствам
(април е месец най-жесток*)
и за тази, която ще ти дам да прочетеш
ето чувам да казваш "никога не я чети, когато си сама"
ще споделя мислите си - десеткраки кучета -
на които обещах последната си луна,
пазена за мен и теб (ако остареем, разбира се)

днес ти пиша писмо
вдигам похлупака на сърцето си
и всичко отива по дяволите

ръката ми потъва
в аурата измислена от теб
реални са масата двата стола
и идеално оправеното легло


Публикувано от BlackCat на 26.04.2016 @ 16:36:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Bockpece

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.04.2024 год. / 21:41:22 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"колибри" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: колибри
от Markoni55 на 26.04.2016 @ 17:45:47
(Профил | Изпрати бележка)
четох го на пресекулки, за толкова ми стигаше въздух.


Re: колибри
от Bockpece на 26.04.2016 @ 17:57:54
(Профил | Изпрати бележка)
като колибри

и аз така го писах :) благодаря, че се отби, маркони!

]


Re: колибри
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 26.04.2016 @ 18:17:24
(Профил | Изпрати бележка)
Пърха тази мъничка птичка, пърха сърцето и в текста. Смачканите листа са като снежни топки за зимата, но разтвореното под похлупака сърце трябва да бъде изпратено и прочетено. Пърхащо. Здрасти, Воскресе. Докоснаха ме думите ти с искреността си и с умерената доза страх да се изказажат на глас. Съдържащи се в сърцето на птичката.


Re: колибри
от Bockpece на 26.04.2016 @ 18:30:32
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря ти, somebody!
радвам се, че си намерила частички, които да те докоснат :)

]


Re: колибри
от shrike на 26.04.2016 @ 19:16:10
(Профил | Изпрати бележка)
Всичко отива по дяволите... Този текст бие с 1200 удара в секунда. В резонанс. С мен.


Re: колибри
от Bockpece на 26.04.2016 @ 20:19:00
(Профил | Изпрати бележка)
споделено
благодаря ти!

]


Re: колибри
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 26.04.2016 @ 19:22:34
(Профил | Изпрати бележка)
Заинтригува ме заглавието ти и се замислих. Колибрито не беше ли онова микро птиче с /най-горещата кръв/, което обича да живее винаги само, освен когато се размножава /"намек за интимност"/.
Ако перифразирам една поговорка бих обобщил: Все едно да чакаш от "колибри" писмо.


Re: колибри
от Bockpece на 26.04.2016 @ 20:20:10
(Профил | Изпрати бележка)
хе хе, много ми хареса коментара ти :)

]


Re: колибри
от rady на 26.04.2016 @ 20:32:57
(Профил | Изпрати бележка)
Да не би пък да става въпрос за издателство "Колибри"? :)
Харесвам старовремските начини да направиш старовремски неща...Писмо на хартия? Не помня откога не съм получавала и затова ти благодаря...Приех писмото ти доста лично, защото мисля по подобен начин! :)


Re: колибри
от Bockpece на 27.04.2016 @ 10:25:00
(Профил | Изпрати бележка)
Лично е :))

]


Re: колибри
от mirei на 26.04.2016 @ 22:42:36
(Профил | Изпрати бележка)
идеално оправеното легло като че ли не е идеалната марка за такова пърхащо писмо

здравей, Воскресе :))


Re: колибри
от Bockpece на 27.04.2016 @ 10:26:03
(Профил | Изпрати бележка)
ех, мирей, може да сме идеалисти, но не всичко ни е идеално, знаеш :)

]


Re: колибри
от Marta на 27.04.2016 @ 06:27:39
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Това сърце...за да бие така, представям си го. Колибрито е сърце. Април е толкова жесток, щом си останал по едно сърце.
Пази ни зимата...съхранява. Пролетта е безмилостна. Текстът ти така многопосочно се залавя за земята и небето, че наистина пърха - колибри.


Re: колибри
от Bockpece на 27.04.2016 @ 10:26:51
(Профил | Изпрати бележка)
Марта, кога ще те стигна в разгадаването на собствените си текстове :)

]


Re: колибри
от mariq-desislava на 02.05.2016 @ 10:15:26
(Профил | Изпрати бележка)
Чета го за десети път и всеки път нови смисли нахлуват и не, няма да напиша коментар, ще напиша нещо свое. Вдъхновяваш.
Мисля си - ценно е да се връщаш към даден текст, развълнувал те по някакъв начин и да те мъчи неведението кое точно те е цапардосало толкова, че да ровичкаш непрестанно, за да се изцъкли най-накрая верния отговор пред изтерзания ти поглед.:)


Re: колибри
от Bockpece на 04.05.2016 @ 10:22:10
(Профил | Изпрати бележка)
Чакам, значи, твоето, с което да ме цапардосаш :)
Благодаря, мери-дес!

]