автор: kristi

Замръкнала в отсрещната си същност,
разчупила деня на половина,
едната част белязвам със завръщане,
а другата изтича като вино.

И Двойникът на хребета поспрял е
в очакване все пак да се открием.
Отпива всяка жива глътка бавно,
потънала във сянката подире ми.

Въздъхна овехтялата ми кожа –
пак Двойникът очите си раздаде.
А хлипащите в храма ми безбожници
омесиха със болката му хляба.

И светна тишината – звън на лято,
почукало на прага на пчелина.
Във стъпките ми се разтвори сякаш
надвисналото над страха ми синьо.