живеем бързо
всеки срещу всеки
почивка няма
спомени съвсем
препускаме към края
безчовечни
коварни
режем всеки ден
парчета от останалата съвест
добрите мисли
чувството за срам
погубваме се приживе набързо
по преките пътечки за натам
човек строи забързан
монументи
на глупостта си
плюска на корем
душата му изплаква
на моменти
изключва я веднага
отегчен
и бърза бърза да се изживее
и вярва че ще има втори шанс
за да поправи туй което сее
докато бърза лудо за натам
шанс няма или го пропуска
от бързане
от жлъч
от суета
накрая гарван чер се спуска
да прибере ненужната душа
настава мрак
и червеи пируват
последен дом
ухание на пръст
де факто някой си е съществувал
доказано е с камък или кръст
Р.Симова, 2016