автор: rady

По тази улица навярно си вървял,
и совата навярно е една и съща...
Познах те – призракът ти бял,
във петък вечер все се връща.
Все още ли жадуваш за смеха ми?
Тогава усмихни ме– моля те,
изгубена съм в чужди драми,
повикай ме – навънка пролет е!
Все още ли ревнуваш ветровете,
танцуващи с полата ми туист?
Една сълза в окото ти засвети,
а аз треперя като лист...
Но не от страх, студено ми е сякаш,
при тебе никога не е студено,
вземи ме, вместо да ме чакаш,
във петък вечер ми е позволено...