автор: erka

Едва по видело ще те намеря -
напъпил студ във края на съня ми.

...и ще си спомня как,
завръщайки се в него,
последната ми зима те изпусна...

Наивно ще прегърна красотата ти,
докато празното в зениците ми срежеш,
но ще отмина малко по-богата
със болката...

...разцъфнала в солено.