автор: osi4kata

Когато си влюбен, когато си млад,
изглежда ти всичко прекрасно -
купоните бурни, смрадливия град,
леглото дори не е тясно -
съпруга, съпруг и невръстно дете
(ритливите малки крачета),
по-леко и простичко всичко тече,
проблемът не е в битието.
И някак незнайно кога, откъде
промъква се сянката страшна
на тежката мисъл, че нещо не е
така, както казват, че трябва.
Тогава започваме с патос и страст
големите "важни" промени.
Заселва се нещо неистинско в нас -
чер дявол, дошъл да ни вземе.
Разбъркваме своя живот с вещина,
присъща на живи глупаци.
Изграждаме помежду си стена
и търсим за нея "илачи".
Детето расте и ни съди наум,
явява се още едничко.
Едва преживяваме всичкия шум,
едва преживяваме всичко.
Не щеш ли, след няколко шумни лета,
снегът завалява в косите ни
и ето ни - вече вампири с деца
големи, завършват училище.
Търчим като луди. Работим безспир,
натрупваме кредити разни,
издигаме кули въздушни. Кумир
е всяка парА. И ни блазни.
И сякаш наужким, но с истински кеф
превръщаме себе си в друго.
В едно същество (не е точно човек),
потънало в тежки заблуди.
Накрая оставаме двамата пак
или, който там е устискал.
Леглото е тясно. В главите ни мрак -
летлив, ала някак изискан.
И в сетния миг, със последния дъх,
признаваме честно и ясно -
сами го направихме точно такъв
живота. А той е прекрасен.

Р.Симова, 2015