автор: KBoianov

Веднъж накарали един послушник да обели една кошница ябълки.
Неговия отец – наставник го гледал как пъшка и се мръщи.
- Защо си тъй кахърен? – запитал го Учителя.
- Трудна работа – някои ябълки бяха маньосани отвън; други бяха хубави, ала изгнили отвътре; нямаше хубави изцяло, а капушки- колкото щеш.
- И какво научи?
Послушникът повдигнал рамене. Мъдрецът продължил словото си.
- Хората са като ябълките. Гледаш някой хубаволик, а извътре- с дух греховен.
Друг не можеш да го гледаш, а душата му- ангелска. И какво научи?
- Няма идеална ябълка. Все нещо ще е криво- отвътре или отвън. – отвърнал младия инок.
- Ти не гледай кората! Защото тленното е тление, а остава духовното.
Съзирай в людете духовете им! Блажени ония, що са съхранили сърцевината си непокътната! Амин.