автор: avgustina

Две малки, весели слънца,
до вчера в двора си играеха.
С очички - бистри езерца,
бели и щуротии правеха.

От крясъци и от закачки,
до тъмно дворът ни ехтеше.
Навред разхвърляха играчки,
тъй весело и шумно беше.

Но свърши лятото и ето,
дойде синът ни със колата,
гостува два дни, след което,
замина заедно с децата.

И пак останахме самички…
Сълза в очите заблестя.
Без внучетата ни мънички,
замлъкна дворът - опустя.

Дори от полога, яйцата,
забравяме да съберем.
А с радост, ах, каква, децата,
прибираха ги всеки ден.

И камиончето ожулено,
все пълно с круши неузрели,
е вече празно и потулено,
между сандъци и варели.

Само в кухничката малка,
на маса, върху мушамата,
стои забравена близалка
и ни напомня за децата.