С почит към паметта на братовчед ми Росен, на Гриша Трифонов и на всичко онова, с което се разделяме в сезона на ноември.
Гръбнакът на ноември се прегърбва.
Като свещица на светулка се стопява.
Изкачва своята небесна стълба.
Но не за дълго, не за дълго.
Ноември във живота се повтаря -
Архангел Михаил, с ключa за рая.
Но ние, земните, скърбим,
за всички свои преселения оттатък.
За детството, за неродените деца.
За скъсания хоризонт на стар приятел.
Ноември се издига над нощта.
И се записва в страницата на сърцата ни.