автор: mamasha

Вървя през есенната тишина.
Пред мене улицата – пъстролистна -
оставят по измокрената ѝ снага
дърветата последни кротки мисли.

Вървя през шепота на листопад
по дирите му - златни многоточия...
Дъждът, един неканен стар познат,
върхý ми острите си нокти точи.

Вървя... А вътре в мене е тъга -
отива си и циганското лято;
и даже неговите стъпки по брега
покрива със забрава хладен вятър.