автор: Ray

Стискам очи.
И не смея да се извърна –
тежки са
разхвърляните камъни
на родната ми къща,
мънистата на мама,
татковите бели коси.

Като амнезия
на първите 40 години.

Страхувам се –
ще ме затрупа ли
изравненото със земята детство,
градината с божурите,
тази пролет.

Ще успея ли
да издигна от живота
поне частица
от светостта
на съборената дядова къща.

Страхувам се.
Макар да знам –
все някога
родните къщи поемат към земята.