автор: pastirka

Животът ни живее някак грешно
или пък ние ходовете бъркаме.
Признаваме, че сме безгласни пешки,
уплашени до ужас, до побъркване.

Дъската черно-бяла е прикритие
за всичките играещи персони,
а стъпките им кални са изтрити
по примера на властващи канони.

Дори когато обявят рокада
и топът сменя мястото на царя
пред погледа на стари и на млади,
съмнява се във хода им пъдаря.

Съмнява се, ако е неподкупен,
а съвестта му без пране е чиста
и няма страх, че някой може с шутове
да го изпрати на финална писта.

И ако той призван е за пазител
на нивата държавна и на лозето
и не трепери, че ще го изритат
или ще го подкупят с лични ползи,

ще бъде рефер на играта сложна
върху дъската кръстно разчертана
и ред законен, правов ред ще сложи.
Ако пък не - ще ни изпоскат враните.