автор: pastirka

Черните ревери на нощта
днес са пак без звездната си брошка.
Тъмното зазижда радостта
безвъзвратно. И дори без прошка.

Минало несвършено или
бъдеще, затръшнало вратите?
Сляп въпрос, от който ме боли.
Няма отговор. Напразно питам.

Аз стоя на моя кръстопът.
Сам сама съм. Но не съм разбрала
как да тръгна. Стигна ли отвъд,
мина ли на чувствата превала,

няма любовта да пърха пак...
Кой ще учи малкото ни птиче
как гнездо на нашия чардак
да си свие с първите кокичета?