автор: erka

Раздяла съм...

За кой ли път,
изпепеленото във теб
ще ме нарочи.

И знам, че трябва да си тръгна,
но си отивам само от възможното.

Раздяла съм...

...и както всеки път,
не зная накъде отивам -
настръхналата лятна плът
сънува топли есенни мотиви,
а върху кожата ми
лепне студ
и във прозрачни цветове замръзва...

Разбрах, че съм раздяла.

Но с какво...?!

...във ледовете ми
се умножава слънцето.