автор: daro

... да оближеш капналото като мляко време на часовника ти,
да се потопиш във миговете на една секунда

и в движението на жеста, който самотата изличава
намясто да останеш във спрелия му механизъм...

да живееш, нужен е талант на гол проводник –
близне ли го дневна светлина, жичката му светва

един възможен пристан във импулса
на туптящия ни секундант...

преди смъртта да раздаде ответа