автор: ma_gi

И също като глухия Бетовен
рисува звуци в сляпа тишина.
А в звездна нощ,
сред цъфнали тополи,
при него слиза тъжната луна...

И той засвирва „Лунната соната”...
И засияват лунните лъчи –
единствен миг,
във който светлината
рапръсва мрака в слепите очи.

И те се вглеждат в лунните картини,
разцъфва цвете в уморената му длан
и затрептява музиката.
В синьо.
...с най-тихи звуци на молитвен храм....

А храмът е безкрайната вселена
с безбрежни океани от мечти,
потъва в тях
застиналото време...
...потича музика от слепите очи...

Докосва тя притихналите ноти,
погалва всички звуци на нощта
и тържествуващо
усмихва се живота
от всяка негова отронена сълза.

А той стои и свири на луната.
Притихнали са всички зверове...
Подобно Бог,
от лунната соната,
слепецът вае зрящи светове.