автор: ma_gi

...ти наистина ли не усети,
сред задъхващата ме буря,
аромата на тъжно цвете...
... и на стиховете ми влюбени?
...и наистина ли приемаш
облаците ѝ за илюзия...
... и че си всъщност за мене
само и единствено муза?
...и гръмотевиците не чуваш
как раздират небето ми?
...не искам да съществувам –
искам си обратно крилете!
... и са ми мислите мълнии,
сляпо ли е сърцето ти?
... а град от думи препълни
казаното, назад не взето...
... ледени вихри завихрени...
плач на дъжда върху нищото –
няма покълнала искреност...
Ала след буря е чисто!