автор: kasiana

Душата ми като лоза се вие
в сърцето ти, пулсиращо за мене.
Любовни сокове от него пие
и ражда цъфнали за теб вселени.

Ухàнни гроздове с мечти налива,
докосната от погледа ти летен.
За теб танцува – бяла самодива –
с дайрето на луната във ръцете…

Омайва ме дъхът ти като вино,
добито на Загрей божествен в лùна.
Край мен ли си – и старото казино
превръща се в Едèмова градина…

И хукват рими, ритми полудели –
немирни, весели към небосвода,
и птица в мен, със славееви трели,
възпява любовта ни в светла ода…