автор: aspirinC

Купонът глъхне.
И тогава
завръщаме се в бойните редици.
Не търсим своите
петнадесет минути слава -
защото ние сме
обикновени спици.

Защото ние имаме задачи
и ние сме лекарство
при несгоди.
И грамофонът свири.
Пък и майка плаче.
Бащата пие, бие.
Както дойде...

И в дъжд, и в огън - ние сме на поста си -
отдавна -
утеха на несретници,
страшилище за кучета и стършели...

... и само болката във костите
при ставане
подсказва,
че дежурството е свършило...