на светлината почерка е белег...
споделя притчи с водата
слънцето по гладкото й тяло
прохожда с огнения си език
светлината е безръка...
чаркове на времето оставила
на дъжда и припека
помръква ден – изгрява нощ
небосвода пише своя очерк
с плътна плазмена корона
на разреден екстазен вик