...не помня аромата
на поленът,
решил да пропътува тишината ми.
Но чувствам пулса му.
Далечен е...
Като безсилие.
...или
като очакване,
отнело въздуха
на късите ми нощи,
превръщайки ме
в своя жива къща...
Но чак, когато
да проплаче е готово
и аз
ще съм готова...
Да прегръщам...