автор: Shrike

Кожата ти е гладка. Седефени люспи, звездни отблясъци. Надига се плавно, пробягват милион тюркоазени отражения.
Жива плът с топлината на отминало лято. По-жарко от прегръдката на пустинята. Станиолено ехо с ритъма на сърцето. Вълни аквамарин преливат в сребърна свила. Огъват времето. Поглъща ме зеленият блясък на древна магия. Събуждам те с мисъл-стрела. Виждаш ме, но няма начин да зная дали ме разбираш. Отпускам се в кадифената ти прегръдка. Нека ме носи времето, безкрайна спирала на вечността. Ден и нощ се вричат в обет. Там, където потъват косите ми времето губи значение. Времето има лице на море, сърце на звезда и мисъл на огън. Шептя в ухото му нежни слова, а то свенливо тръсва глава и препуска към нищото. Бягай, драконе! Морският зов е твойта съдба. Гласът ми е само реликтово ехо в нощта. Несбъдната драконова реалност.