автор: ma_gi

Беше дилър на дрога.
Разпозна наркомана –
в абстинентна тревога,
покрай него минавах.

И дори не попита,
а направо предложи,
със очи поприсвити,
лек за тясната кожа.

Беше истински дилър. -
не поиска да плащам.
„Друг път, може би, мила...
...но вземи от лекарството...”

Как това да отмина?
Толкова е студено!
Само лекичко кимване –
в вкаменените вени

ще се върне живота,
ще пулсира, ще диша...
А когато се кротне,
нежен стих ще напиша...

И посегнах към тебе,
абстинентно зависима...
и изгаряха вените...
... и не исках да мисля...

И по голата кожа
пропълзяваха истини...
Толкова си възможен!
Но от месеци, чиста съм...