автор: daro

В детството играех си на ребуси.
„Дрехата ли топли тялото
или тялото топли дрехата“?
Летях годините на кънки.
Яхвах диви колела.
Качвах стълбите на автобуси...
Пропаднах в коловози на метро –
в блестящи релси на секачи.
И хиксовете на метални раци
отрязаха ме под черта.
„Короната ли тегне на главата
или главата тегне на короната“?
...
Виждах как
земята топлеше ми дрехата.
Как главата се търкаляше като корона.
Облаците зяпаха в локва.
И евтиното вино миеше
червените телца по асфалта.
Решетката тежко преглъщаше
размесени сокове...
и стъкълцата на душата.

Растях в уличен ребус.
Пораснах безсрамен,
защото твърдо мълчах.

Дойдох за малко,
а колко дълго си отивам!
Казах ли ви – Лека нощ?
Тихо
и Свято...