автор: veronikas

В началото,
смутени
не знаехме
от къде да започнем
и какво да си кажем.
Моите думи чакаха твоите.
Неусетно
се пръснаха
като наниз с мъниста,
от устните
и бързаха
да изпреварят мислите.
Бяхме само усмивки,
въпроси и бъдеще.
Не знаехме нищо
и знаехме всичко,
и ни се виеше свят от привличане.
Смехът, роден от сърцето
не познаваше
струните на гласа.
Неуверени,
погледите ни
с любопитство и нетърпение
се търсеха, за да се докоснат,
да се преплетат
и да се слеят до толкова,
че след време
да забравим
как изглеждаме поотделно.

Искаш ли да се запознаем?