автор: erka

...протрити са до празно всички карти,
а още ни пресичат стари пътища -
дали, защото ги кръщавахме
на всяко бъдещо изгубване
и чувствата опазиха релефите,
които никога не прекосихме...

Боли инстинктът за катерене
в карабинерите нанизан
и тънката несигурност - въжето
опънато върху пресечна видимост...

...оставихме на времето в ръцете,
последната възможност да се стигнем.

...но, мисълта, че в двата края
е всичко, на което сме заложили,
намира просеки в познатото...

...от там започна всичко.
Помниш ли?