автор: erka

Той сякаш чакаше
да нарисувам зимата -
като от картичка,
в която спираш времето
със лъскав надпис "Merry Christmas",
а после я изпращаш надалече...

...а аз забравях да измия вечер
от пъстрите очи на есента му четките -
замръквах във последното зелено
от ароматите на иглолистните пътеки
и сутрин погледът му бе смолист
и тъмен като неизпратен ден...

...а в мен валеше.
Истински валеше.
Като прошепнатото на раздяла - С теб съм...