Искаш ли,
да поговорим за поезия?
Да.
За онази -
разхвърляната отвътре,
за която устните търсят
първите думи...
Да.
Точно тези -
първите думи,
след които е... толкова лесно.
Като вдишване.
Като изгрев на слънце.
Като капките дъжд - не понесли
мисъл за сбъдване...
Да поговори ли, казах?!
Да го оставим за утре...
Толкова лесно е.
Да.
Точно толкова,
колкото... да те целуна,
докато устните търсят...