автор: sofia_air

Петната слънце - даже те са в прах,
когато се разсипват след зората.
Веднъж на ден и писъкът на влак,
отчаяно се блъсва във вратата.

Отровна плесен пъпли с пипала -
разресва всичко с черния си гребен.
Тъга и време – с вплетени тела
усърдно разкривяват всяка мебел.

А от тавана паяци плетат
хамаци за безвремие без шапка.
Прозорец вгледан в нишката на път
сълзи от самота и катаракта.