автор: psevdo

На върха е каменна пустиня,
долу - тъмносини ледове,
сняг препъва те без милост
грабят въздуха ти ветрове...

Питам се защо съм горе,
как така се раждам в този миг –
смазан, коленичил и самотен...
Смея се,
проклинам,
и съм жив...

Там бих искал да ти кажа:
няма връх без бесни ветрове,
няма връх, на който не си смазан...
Той със свободата те наказва,
но и с нея вечно те зове!

21.05.2013