 |  От всички замъци най-пясъчният оцеля,
макар вълните-вълци да го обикаляха.
Стената крепостна до кокал побеля
от пръстите солени, със които галеше
морето най-болнавото от всички агнета,
наричайки го за спасителен курбан.
А за курбани винаги ще има гладни.
Но аз не бях готова да заплащам дан
и пуснах цялото море да влезе в мен.
Така запазих и камбанарията си цяла
и храмовия си иконостас непроменен.
Сега сме аз и то- едно аморфно тяло,
една Соларис- цялата от плът и кръв.
Оказа се, че става господар на къщата
не този, който влиза и напада пръв,
а този който те оставя да си същият.
Публикувано от aurora на 17.09.2014 @ 13:59:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.55
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Стратегия" | Вход | 10 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Стратегия
от giro на 17.09.2014 @ 14:39:11
(Профил | Изпрати бележка) | "От всички замъци най-пясъчният оцеля..."
"Оказа се, че става господар на къщата
не този, който влиза и напада пръв,
а този който те оставя да си същият."
браво за находките и поантата!
Тук, обаче, нещо не вдявам:
"Стената крепостна до кокал побеля
от пръстите солени, със които галеше
морето най-болнавото от всички агнета,
наричайки го за спасителен курбан."
стената ли галеше морето или то нея и то ли е най-болнавото агне, че ще трябва неква запетайка майче:)))
чуден ребус си сътворила!
дъждовен поздрав, киро |
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 17.09.2014 @ 15:16:11
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Киро и благодаря за добрата дума. Стената на крепостта побеля до кости от солените пръсти, с които морето гали най-болнавото агне, набелязано за курбан. :))) А най-болнавото агне е лирическата героиня. Тя е и пясъчният замък. Малко мътно е, наистина. Ха-ха. Може и да не се разбира правилно. Ще го огледам- ако има нужда от промяна, ще претърпи.
Поздрави, че поне си направи труда да разчетеш ребуса, но аз тук и по-неразбрани творби съм чела. Извинявам се, ако съм те затруднила. |
]
Re: Стратегия
от giro на 17.09.2014 @ 17:13:04
(Профил | Изпрати бележка) | аз разбрах с първия прочит, исках само да вметна, че според мен би могло да е по-изчистено, понеже силните метафори са достатъчни сами по себе си... а, че аз не разбирам - това да, но като се правиш дълго на разбирач, така е те схващат:)))))))
Винаги е гот да си бърборя с теб!
а неразбираемите творби, които са навсякъде около насq са компенсацията за неразбиращия ги автор - пълно е с такива
затова си говоря с теб, а не с тях:))))))))))
хубава вечер, киро |
]
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 17.09.2014 @ 21:00:09
(Профил | Изпрати бележка) | | А аз изобщо не се съмнявам, че си разбрал всичко. Но, понеже и на мен ми е приятно да си бърборя с теб и понеже оценявам чувството ти за хумор и самоирония, си позволявам да те провокирам. Знам, че няма да ми се обидиш. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 17.09.2014 @ 15:10:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря за вниманието. Поздрави. |
]
Re: Стратегия
от thestranger на 17.09.2014 @ 15:14:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Страхотно е! Много ми харесва! Направо те пренася на мястото със замъка, камбанарията, вълните-вълци.... Невероятно! Като приказка! |
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 17.09.2014 @ 15:44:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Страннико, стопли ми душата. Явно си романтична душа, щом си видял картината. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Стратегия
от missana на 17.09.2014 @ 15:34:33
(Профил | Изпрати бележка) | Дълбочина и прозрение лъха от финала на този стих:
"Оказа се, че става господар на къщата
не този, който влиза и напада пръв,
а този който те оставя да си същият."
Тези запаметяващи се редове са с ранг и на самостоятелна сентенция!
Те са перла в короната на стиха ти, Светла!
Поздравление за тази зашеметяваща находка и за стиха като цяло!
Поздрави и прегръдки по 4: Мисана
|
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 17.09.2014 @ 15:50:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Мисана. Ние вече от почти година сме приятели и успяхме да се опознаем, горе-долу. Знаеш, че аз със зъби и нокти отстоявам личната си и творческа свобода. Свободата на духа е най-важната отлика на един Водолей. Няма шанс да запази любовта ми онзи, който се опита да посегне на нея. И има пълни шансове да стане господар на душата ми онзи, който не ме ограничава по никакъв начин, който не се опитва да ме променя, който не спира полета ми. Слава Богу, случила съм на човек. Това е смисълът на моята поанта. Но ти го разбра. |
]
Re: Стратегия
от missana на 17.09.2014 @ 18:09:10
(Профил | Изпрати бележка) | Разбрах, Светле! И давамата сме Водолеи и мисля, че се разбираме страхотно. Искам да ти кажа, че съм възмутен от несправедливата ниска оценка, която бе дадена на стиха ти. Мога да си обясня това само с есенна депресия или махмурлук.
Прегръдки от мен, с много обич!: Младен |
]
Re: Стратегия
от mirei на 17.09.2014 @ 16:16:52
(Профил | Изпрати бележка) | идеята в това стихотворение е много хубава, смелост трябва да пуснеш морето в себе си
сигурно знаеш, че за курбан се дава най-хубавото агне, не най-болнавото,
освен това, ако искаш по-разгърната метафоричност, трябва да си последователна, не можеш да говориш за камбанария и иконостаси, а читателят накрая да се озове в някаква къща вместо в църква... а вълните-вълци си е направо препъникамък, ако използваш "като" ще е по-добре
ей в това се спънах аз като читател, а изборът си е изцяло твой
поздрави :)) |
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 17.09.2014 @ 16:28:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Мирей. Имаш право- знам, че най-хубавото агне се дава за курбан и първоначалният вариант беше дори "любимото". Може би прекалено много се асоциирах този път с лирическата. Тя наистина е оцелявала на границите на възможното. Позволих си да използвам метафорите "камбанария и иконостас", като си мислех, че по този начин най-добре ще се разбере, че става въпрос за нещо много ценно. Някак не върви да говоря за мебели и вещи. Но си права, че ако се развива логически темата, тук се губи връзката. Ще го обмисля и сигурно ще намеря правилното решение. Много полезен коментар направи. Поздрави! |
]
Re: Стратегия
от apostola на 17.09.2014 @ 16:53:10
(Профил | Изпрати бележка) | Ти си една Соларис, Светле, и остани си такава, каквато си- същата!
Харесах стихото и го оценявам!Поздрави от мен към теб и хубав ден! |
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 17.09.2014 @ 17:04:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Никола, приятелю. Всъщност, човек винаги може да направи гаф в поезията си, което е поправимо, :))) но не трябва да позволява да прави гафове в живота. Опитвам се да бъда максимално честна в поезията си, което не всички правят. Ние с теб го правим, затова се и харесваме. Поздрави! |
]
Re: Стратегия
от mariposasenelalma на 17.09.2014 @ 19:10:19
(Профил | Изпрати бележка) | „Такава власт над себе си ми даде, че ти се покорих...“
Аплодирам стиха ти! Прегръдки x 4!!! |
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 17.09.2014 @ 19:36:21
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, миличка, че разбра посланията и хареса. Хората понякога се препъват в своята монохроматичност. Изваждането на отделните метафори от контекста на стиха е неправилно. И камбанарията, и иконостасът са си на място. Да не забравяме, че библейското име на къща е именно храм. Храм и къща са били едно- скиния. Мястото, където въздаваш на Бога смирението си и му правиш принасяне. А в случая най-болнавото агне е всъщност най-красивото, най-скъпото и най-изстраданото.
Поздрави! Прегръдки х 4!
|
]
Re: Стратегия
от mariposasenelalma на 17.09.2014 @ 21:53:34
(Профил | Изпрати бележка) | Разбира се, че прочтох всички коментари. Не се тревожи! Повече от достоен е отговорът ти.
А хората най-често се смеят или плюят по това, което не разбират... А колкото до другата причина... може би трябва да се гордееш... Топли прегръдки! |
]
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 17.09.2014 @ 22:07:31
(Профил | Изпрати бележка) | | И за теб! Днес прочетох нещо твое във ФБ, което страшно ме развълнува, но не можех да коментирам. Сега отивам да го диря:))) Прегръдки! |
]
Re: Стратегия
от shrike на 18.09.2014 @ 00:49:01
(Профил | Изпрати бележка) | Нашата Хари е винаги в нас. Каквото и да направим, където и да идем, и без значение как се отричаме от себе си. Затова единственото спасение е в сливането с окена на Соларис. Но това е само първата крачка. Осъзнаването и приемането на това сливане са следващите.
Поздрав Светле! |
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 18.09.2014 @ 08:45:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, мила Ваня, че обърна внимание и на този образ в стиха ми. Уверявам те, че не беше произволно избран и пуснат заради благозвучие, а има своето дълбоко осмисляне. Нищо в този стих не е казано случайно. Той е едно откровение, но не всеки има нужния кръгозор да го забележи. Радвам се, че хората, от които очаквах, разбраха всички послания. Онези, дето хвърлят римички и метафори, заради ефекта, няма да успеят. |
]
Re: Стратегия
от daro на 18.09.2014 @ 08:55:24
(Профил | Изпрати бележка) | ако озаптиш малко напрежението, може да се окаже по-добрата
стратегия... и думите ти ще си намерят мястото
...остави стихото да "улегне" и ако имаш после нагласа, може и да
се върнеш отново... същинското ми Светле! :)
Светъл ден!
(.) |
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 18.09.2014 @ 10:25:39
(Профил | Изпрати бележка) | | :))) Това смятам и да направя! Но ти благодаря за тази добронамерена загриженост, приятелче! Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Стратегия
от angar на 21.09.2014 @ 21:57:06
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Под непосредственото въздействие ота първия прочит възкликнах: "Безсмъртно е! Класика!"
Толкова богато и като съдържание, и като изпълнение ми се стори.
Драматичност, образност, метафоричност - всичко има! Сюжет! Ситуация и изход от нея! Спасение! И в изхода, и в извода - и мъдрост, и морал! Каква мъдра стратегия!
Но го прочитам отново - и какво всъщност се е случило?
Замъкът е метафора на крепост - може би обсаден на град, може би душата ти. И идва завоевател, който се опитва да я превземе и разруши. Морето може да е човек, може да са вражески орди. И става страшно: вълните-вълци обкалят замъка, обсаждат го.
И ти какво си направила?
Предала си крепостта.
Пуснала си вълците в кошарата.
Оставила си се на милостта им.
С надеждата, че за този ти жест "ще запазят камбанарията ти цяла".
И с това се изчерпва твоята стратегия. Останалото не зависи от тебе. Зависи от завоевателите. Проявили са благородство, но това не е зависело от тебе (или поне не е показано как ТИ си го постигнала). Можеше и да не са толкова благородни.
И тук започва тяхната "стратегия".
Оставят ти камбанарията - не я превръщат в джамия.
Не вземат живота ти - достатъчно им е да те обложат с данъци. Стратегията им е: "Ако изядеш кокошката, ще си сит един ден; а ако я оставиш жива, яйцата й можеш да ядеш всеки ден."
Сляла си се със с насилника, превърнали сте се в общо "аморфно" тяло. Загубила си формата си, т.е идентичността си, отказала си се от принципите си, приспособила си се към него. Обяснявам си го като да си се оженила за него.
Разбираемо е. Не осъждам. Така се постъпва в живота. Така са постъпили и част от родопчаните във "Време разделно".
А по изпълнението - чудно хубаво е, безупречно, въздействащо.
Само ето този ред:
"една Соларис- цялата от плът и кръв,."
ми се струва излишен.
Той от една страна е добър, защото говори за начетеността и интелигентността на автора, но сигурно ще е неразбираем за читатели, които не знаят нищо за Соларис. |
Re: Стратегия
от Rodenavlotos на 21.09.2014 @ 22:22:29
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, приятелю, първо за това, че си направил труда да го прочетеш, а за този задълбочен анализ просто ти свалям шапка. Казал си много хубави и верни неща. Разнищил си го. Какво аз мога повече да добавя. Щом съм го нарекла Стратегия, значи наистина говорим за житейска стратегия. При мен тя е била стратегия на оцеляването, в буквалния смисъл на думата. Но ако разказвам буквално, трябва да пиша автобиографичен роман. А аз изразявам себе си в стихове. И затова всичко е предадено чрез метафори. Както вече казах, всяка си има своето оправдание да е там. И не е редно да се изваждат от контекста. И Соларис дори си има своето оправдание. Нищо, че някои хора го наричат турлюгювеч. Не съм на съд, за да се обяснявам. Това е моят начин да изразя себе си. Ако на някого е харесало, ако го е докоснало- добре, това ме радва. Ако не му допада. Това си е негов проблем. Още веднъж- най-сърдечни благодарности! Поздрави и красива вечер!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 499
ХуЛитери: 2
Всичко: 501
Онлайн сега:
