на Валери Петров
" ...за да литнем след това
като леко изпарение,
сякаш казали сме " А? "
в израз на недоумение."
Валери Петров
А? И ей го - отлетя,
скри се в облаците вече,
като слънчева мъгла
надалече, надалече...
Сякаш, че вълшебен дух
бил е тука на земята-
да я скрие в нежен пух
от гнева и лошотата.
Врътна копчето за сън
и унесе се за кратко.
Ех, защо не сбърка някак
да го врътне наобратно!
С най-спокойната усмивка
тръгна си това момче,
но в листата то е скрило
сякаш онова ключе-
то е за едно долапче -
там със думи лековити
е забъркало в бурканче...
хлип...мехлемче за очите.
Поклон!