Срещнали се в гората,
охлюв,мравка и муха,
надпреварвали се да се хвалят,
кой е по полезен на света.
Охлювът изкарва си рогцата,
казва, че е благородник стар,
не познава нищетата,
има синя кръв.
За мен зеленото е важно
и за храна и за харчлък,
под мантията скривам бързо,
всеки даден ми рушвет.
Мравката се позачуди,
що да каже тя,
като в подземни лабиринти
сбира всякакви зърна.
Неуморно тя се труди,
няма синя кръв
и богатствата и се отнемат,
от някой мижав плъх.
Мухата гледа от високо,
защото знае да лети
и когато стане нужда,
ще бъде невидима дори.
Ще бръмчи,ще лази,
ще всмуква със хоботче,
зараза в храната ще остави,
на фармацевтите задачи.