автор: rumpel

Боже, как да не ругая
като ми е някак смешно:
приютяваш в твойта стая
само хората безгрешни.
Прекалявам със тютюна,
но пък... чувствам се чудесно.
Опърничавите думи
ги дресирам адски лесно.
С греховете си играя,
сякаш с тебе ще векувам.
Но не се стремя към рая,
че е скучен... Аз ликувам,
докато изгарям бавно
в собствените си неволи,
а безмилостният дявол
за душата ми се моли.