...понякога е стига,
да си тръгнеш
от всичко,
със което си заспивал
и да оставиш
будните ти сънища
да те отмъкнат за ръка
при смисъла,
във някоя
затънтена пресечка
пред вече позабравен дом,
за да си спомниш,
че и ти
си расъл в него
и си стоял
зад тъмния прозорец
с очи
изтекли във небето -
раними
като съмнали звезди...
...понякога е обич,
да си само поглед,
за онзи, който
иска
да го извърви...